Далеч в простора тих...
Далеч в простора тих
на пустошта планинска
обмисля горчиво магьосник-старик,
приседнал на езерен бряг:
"Света както исках - така сътворих:
а после загубих му края...
Човека разумен от кал съградих,
душата му вдъхнах накрая...
Дали е настъпил мигът?
Мигът на раздяла? В какво съгреших?
Земята днес тъне в развала -
от същия този Човек...
Покварени, подли, безумни и зли -
злокобните сили света управляват -
ще има ли дързост и смелост
Човекът достоен за подвиг велик?"
на пустошта планинска
обмисля горчиво магьосник-старик,
приседнал на езерен бряг:
"Света както исках - така сътворих:
а после загубих му края...
Човека разумен от кал съградих,
душата му вдъхнах накрая...
Дали е настъпил мигът?
Мигът на раздяла? В какво съгреших?
Земята днес тъне в развала -
от същия този Човек...
Покварени, подли, безумни и зли -
злокобните сили света управляват -
ще има ли дързост и смелост
Човекът достоен за подвиг велик?"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велин Евстатиев Всички права запазени
