12 апр. 2017 г., 22:53  

Далече

951 0 2

Какво би била красотата

ако не е споделена?

... Мистерията на гората –

дива и неукротена.

 

Какво е, какво е, кажи –

магия пред теб неземна,

но без да се сподели

тя остава тъжно непотребна. 

 

Какво е пътя щом сме разделени?

Мъка или приключение?

Миговете щом са несподелени,

изобщо имат ли значение?

 

Кажи, какво е полета на птица

в небето на художник?

Какво ще е от рая една частица,

ако на самотата си заложник?

 

А какъв ще да е триумфа на успеха,

ако на върха си абсолютно сам?

Какво ще е туй фалшиво щастие – утеха,

какво е щастието без да ти го дам?

 

Чак тогава ние разбираме –

когато се изгубим.

... Че един без друг умираме,

че ще се погубим...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомира Дичева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...