Какво би била красотата
ако не е споделена?
... Мистерията на гората –
дива и неукротена.
Какво е, какво е, кажи –
магия пред теб неземна,
но без да се сподели
тя остава тъжно непотребна.
Какво е пътя щом сме разделени?
Мъка или приключение?
Миговете щом са несподелени,
изобщо имат ли значение?
Кажи, какво е полета на птица
в небето на художник?
Какво ще е от рая една частица,
ако на самотата си заложник?
А какъв ще да е триумфа на успеха,
ако на върха си абсолютно сам?
Какво ще е туй фалшиво щастие – утеха,
какво е щастието без да ти го дам?
Чак тогава ние разбираме –
когато се изгубим.
... Че един без друг умираме,
че ще се погубим...
© Любомира Дичева Всички права запазени