Далечен бриз

4 апр. 2012 г., 11:43

Поэзия » Другая

845 0 2

Стоях самотна на брега,
а сърцето ми разбито,
оплакваше една душа
и бъдеще недоразвито.
И пак усещах аромата
на мъничкото ти телце...
Защо така съдбата
безмислостно от мене те отне?
Ако можех, бих те изцерила
и бих заела твойто място.
Там, в пръстта изгнила...
щеше да е тъй прекрасно. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Далечен бриз

Искате да прочетете повече?

Предложения