Далечен бриз
Стоях самотна на брега,
а сърцето ми разбито,
оплакваше една душа
и бъдеще недоразвито.
И пак усещах аромата
на мъничкото ти телце...
Защо така съдбата
безмислостно от мене те отне?
Ако можех, бих те изцерила
и бих заела твойто място.
Там, в пръстта изгнила...
щеше да е тъй прекрасно.
Не съм богиня да те върна
със теб остана само спомен.
Нито пък съм толкоз силна,
че да нося тоз товар огромен.
Далечен бриз ли те отнесе
и те прати надалече?
Помни, че вечно ще ми липсваш,
мое мъничко човече!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иксора Всички права запазени
