14 июл. 2015 г., 23:01

Далечен зов

626 2 5

      ДАЛЕЧЕН ЗОВ


Нощта прикрива свойта самота

със изгрева прохождащ и потаен,

oт спомена се ражда тишина,

и някой, някъде, поема път незнаен!

 

А аз мълча сама във здрача,

отронва се за миг една сълза!

Не е тъга, вали, но не, не плача

ще помълча, завръщайки се на брега!

 

На онзи бряг, когото бях оставила

така самотен да ме чака всеки ден!

Не плача! Просто бях забравила

далечен зов, достигнал днес до мен!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ...всички имаме такива мигове ,но важното е да намериш сили да стигнеш до брега...
  • Благодаря ти, Младене! Всичко, което си написал, е точно така! Tака го усетих и аз! Толкова силно се нуждая от този бряг...Благодаря ти за разбирането!

    Септ, винаги си добре дошла, благодаря ти!

    Станислав, искрено съжалявам, че точно заради моето стихотворение си се почувствал зле и, че точно тази моя изповед превръща сайта в нещо безнадежно! Благодаря ти, че сподели мнението си!

    Васе, винаги успяваш да ме стоплиш с коментарите си, благодаря!

    Анастасия, пожелавам ти прекрасен и усмихнат ден!
  • Всеки път на този бряг зовът ще чуваш! Хареса ми!
  • Няма ли редактори...
    които да спасят това стихо...
    а, и нас.
    В това ли, ще се превърне сайта...
  • "Нощта прикрива свойта самота
    със изгрева прохождащ и потаен,
    oт спомена се ражда тишина,
    и някой, някъде, поема път незнаен!"

    Направо мистично встъпление, Руми! По-добре този замисъл не може да бъде реализиран поетично. Тук има естетика и философско прозрение, кулминиращо в сентенциално обобщение. А брегът е символ на надеждата.
    Има брегове, които ни е съдено да ни споходят, а има и такива, които са само символичен спасителен пояс-надежда за нас. По-добре е да останат да играят ролята на подпорни мечти. И "далечният зов", с който ни даряват е много по-скъп за душата от глъчта на битието.

    Поздравление за това хубаво стихотворение, с което силно докосваш сърцата!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...