Далечен зов

Comments

• 

  bulgeomin (Георги Минчев)

  ...всички имаме такива мигове ,но важното е да намериш сили да стигнеш до брега...

  2015-08-17T18:34:31+03:00
• 

  rumbic (Руми)

  Благодаря ти, Младене! Всичко, което си написал, е точно така! Tака го усетих и аз! Толкова силно се нуждая от този бряг...Благодаря ти за разбирането!
  
  Септ, винаги си добре дошла, благодаря ти!
  
  Станислав, искрено съжалявам, че точно заради моето стихотворение си се почувствал зле и, че точно тази моя изповед превръща сайта в нещо безнадежно! Благодаря ти, че сподели мнението си!
  
  Васе, винаги успяваш да ме стоплиш с коментарите си, благодаря!
  
  Анастасия, пожелавам ти прекрасен и усмихнат ден!

  2015-07-15T12:31:12+03:00
• 

  Ve2666 (Василка Ябанджиева)

  Всеки път на този бряг зовът ще чуваш! Хареса ми!

  2015-07-15T08:08:58+03:00
• 

  Tilenus (Станислав Русев)

  Няма ли редактори...
  които да спасят това стихо...
  а, и нас.
  В това ли, ще се превърне сайта...

  2015-07-15T00:54:04+03:00
• 

  vega666 (Младен Мисана)

  "Нощта прикрива свойта самота
  със изгрева прохождащ и потаен,
  oт спомена се ражда тишина,
  и някой, някъде, поема път незнаен!"
  
  Направо мистично встъпление, Руми! По-добре този замисъл не може да бъде реализиран поетично. Тук има естетика и философско прозрение, кулминиращо в сентенциално обобщение. А брегът е символ на надеждата.
  Има брегове, които ни е съдено да ни споходят, а има и такива, които са само символичен спасителен пояс-надежда за нас. По-добре е да останат да играят ролята на подпорни мечти. И "далечният зов", с който ни даряват е много по-скъп за душата от глъчта на битието.
  
  Поздравление за това хубаво стихотворение, с което силно докосваш сърцата!

  2015-07-14T23:39:10+03:00