Дали?
Обичах те и само това
имаше значение.
Обичах те и дори забравих
самата аз да живея.
Обичах всеки миг с теб,
защото можеше да е последен.
Сега се чудя дали
животът, който пропилях,
ще мога да си върна отново.
Дали онези безгрижни детски
години ще мога да съживя?
Всеки сам кове съдбата си.
Може би така е трябвало
да стане, за да бъда този
човек, който съм сега.
И се питам все пак
дали ти или любовта
ме направихте толкова несигурна?
Ти, който уж държеше
на мен.
Ти, който ме лъжеше
безпощадно всеки ден.
Гледаше в очите и даваше
напразни обещания.
Дали някога ще простя?
На теб, на себе си,
на съдбата и на живота?
Ще ми се да можех
да чуя отговорите на всичките
въпроси, които кънтят в главата ми.
Някой да ме успокои
и да каже, че всичко ще бъде наред.
Да забравя проблемите,
страхът, гневът и омразата
и да продължа напред.
Да се влюбя отново дори,
без въпроса дали
този път е истинско.
Да обичам и да бъда обичана.
Просто малко щастие да получа,
без въпроса дали
го заслужавам.
Имам чувството, че съсипах
всичко: себе си, животът си,
дори вярата в самата мен.
Дали някога ще си ги върна?
Изморих се да падам
и да се убеждавам,
че има смисъл да продължавам.
Да започно всичко отначало.
Изморих се от хора, идващи
в живота ми, взимащи
всичко, което могат
и тръгващи си почти за толкова
кратко, колкото и някога ги е имало.
Изморих се дори да живея
с този вечен страх,
че накрая винаги
ще си оставам сама.
Дали някога наистина
ще продължа без всичко това?
имаше значение.
Обичах те и дори забравих
самата аз да живея.
Обичах всеки миг с теб,
защото можеше да е последен.
Сега се чудя дали
животът, който пропилях,
ще мога да си върна отново.
Дали онези безгрижни детски
години ще мога да съживя?
Всеки сам кове съдбата си.
Може би така е трябвало
да стане, за да бъда този
човек, който съм сега.
И се питам все пак
дали ти или любовта
ме направихте толкова несигурна?
Ти, който уж държеше
на мен.
Ти, който ме лъжеше
безпощадно всеки ден.
Гледаше в очите и даваше
напразни обещания.
Дали някога ще простя?
На теб, на себе си,
на съдбата и на живота?
Ще ми се да можех
да чуя отговорите на всичките
въпроси, които кънтят в главата ми.
Някой да ме успокои
и да каже, че всичко ще бъде наред.
Да забравя проблемите,
страхът, гневът и омразата
и да продължа напред.
Да се влюбя отново дори,
без въпроса дали
този път е истинско.
Да обичам и да бъда обичана.
Просто малко щастие да получа,
без въпроса дали
го заслужавам.
Имам чувството, че съсипах
всичко: себе си, животът си,
дори вярата в самата мен.
Дали някога ще си ги върна?
Изморих се да падам
и да се убеждавам,
че има смисъл да продължавам.
Да започно всичко отначало.
Изморих се от хора, идващи
в живота ми, взимащи
всичко, което могат
и тръгващи си почти за толкова
кратко, колкото и някога ги е имало.
Изморих се дори да живея
с този вечен страх,
че накрая винаги
ще си оставам сама.
Дали някога наистина
ще продължа без всичко това?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Алекс Все права защищены
