1 июн. 2021 г., 08:59

Дали

607 0 1

 

Нощ първа и последна

с балади на Металика.

Луната крайбрежна

в седефена семантика.

Дали ще се видим пак,

в момента не е важно.

Не задавай въпроси.

Тук сме и сме влажни.

Пясъкът потреперва,

куцукат мидите боси.

От вчера ме познаваш,

аз теб – от цяла вечност.

Рисувах те в съня си,

създавах те със римите.

С мен дали ще останеш,

аз със теб ли ще бъда

знаят само раковините.

 

© Паулина Недялкова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Паулина Недялкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...