1.06.2021 г., 8:59

Дали

602 0 1

 

Нощ първа и последна

с балади на Металика.

Луната крайбрежна

в седефена семантика.

Дали ще се видим пак,

в момента не е важно.

Не задавай въпроси.

Тук сме и сме влажни.

Пясъкът потреперва,

куцукат мидите боси.

От вчера ме познаваш,

аз теб – от цяла вечност.

Рисувах те в съня си,

създавах те със римите.

С мен дали ще останеш,

аз със теб ли ще бъда

знаят само раковините.

 

© Паулина Недялкова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Паулина Недялкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...