Нощ първа и последна
с балади на Металика.
Луната крайбрежна
в седефена семантика.
Дали ще се видим пак,
в момента не е важно.
Не задавай въпроси.
Тук сме и сме влажни.
Пясъкът потреперва,
куцукат мидите боси.
От вчера ме познаваш,
аз теб – от цяла вечност.
Рисувах те в съня си,
създавах те със римите.
С мен дали ще останеш,
аз със теб ли ще бъда
знаят само раковините.
© Паулина Недялкова
© Паулина Недялкова Всички права запазени