1.06.2021 г., 8:59

Дали

601 0 1

 

Нощ първа и последна

с балади на Металика.

Луната крайбрежна

в седефена семантика.

Дали ще се видим пак,

в момента не е важно.

Не задавай въпроси.

Тук сме и сме влажни.

Пясъкът потреперва,

куцукат мидите боси.

От вчера ме познаваш,

аз теб – от цяла вечност.

Рисувах те в съня си,

създавах те със римите.

С мен дали ще останеш,

аз със теб ли ще бъда

знаят само раковините.

 

© Паулина Недялкова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Паулина Недялкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...