14 июн. 2021 г., 10:52

Дали...

1.1K 2 3

Дали...

Дали годините ни правят по-добри,
по-мъдри, по-смирени, по-послушни?
Дали с годините по-малко ни боли,
когато пак вратата се затръшне...

Дали животът планове крои
за нещо по-добро да ни се случи?
Дали зад всяка болка не стои
по лъч надежда, който да получим...

Дали, когато пак се доверя
отново ще получа за отплата
онази, безразлична пустота
и болка във сърцето и душата?

Дали заслужих своята съдба
щом толкоз безрезервно се раздавах?
На хората прощавайки греха
аз болката в душата си заравях...



 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марияна В Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви!
  • Живота ни е въпроси и до отговори, сами или с чужда помощ стигаме. И дъжд, бури и зефир нежен:"дали заслужих своята съдба
    щом толкоз безрезервно се раздавах?
    На хората прощавайки греха
    аз болката в душата си заравях." Поздравления, така се постига извисяване на духа!
  • Хубаво е!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...