17 мая 2006 г., 20:04

Дали...?

1.1K 0 0
Търся лика ти сред тълпите от хора,
но щом те видя свеждам поглед мълчалив.
Желая да да чувствам нежната ти плът,
но потърсиш ли ме, обръщам ти гръб.

Защо едновременно те обичам и мразя?
Защо сърцето до болка крещи?
Защо те търся, а после бягам от тебе?
Защо за мен си огън, който ме гори?

Защо, когато в живота ми навлезе някой,
аз тайно се моля да прилича на теб?
Защо когато ме обичат истински,
в миг превръщам се във лед?

Защо съм неспособна тебе да забравя?
Да забравя устните ти, твоите нежни ръце,
да забравя как се обичахме,
как в жарава изгаряше мойто сърце.

Да забравя, че те срешнах и обикнах,
да забравя колко важен за мене си ти.
Да забравя всичко! Всичко! Всичко!
Дали тогава болката ще отехти...?

Дали тогава ще се чувствам по-свободна?
Дали ще мога да забравя твоя зов?
Дали завинаги ще нося спомена
за  неизживяната докрай любов?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Келорска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...