11 авг. 2006 г., 21:43

Дали?...

991 0 1

По покривите пробягва надеждата,

че утрото ще ни погали пак

с лъчите си от нежна красота.

Дали отново ще се срещнем с щастието,

което носи ни мечти крилати

за бъдеще, обсипано с звезди?

Дали на рамото си ще усетим някога

ръката, създадена от мисълта,

че въпреки несгодите в живота,

все някога ще дойде ден,

когато с усмивка слънцето ще ни дари?

Дали не ще подминем любовта,

облечена във чужда болка?

Дали надеждата, останала в сърцата ни,

ще ни спаси от нас самите?

Дали?...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартина Вичева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Винаги се намира надежда.
    Дали ще се случи,не знам.
    В себе си носиш изглежда
    вяра много,истински плам

    Поздрав и усмивка

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...