Aug 11, 2006, 9:43 PM

Дали?...

  Poetry
993 0 1

По покривите пробягва надеждата,

че утрото ще ни погали пак

с лъчите си от нежна красота.

Дали отново ще се срещнем с щастието,

което носи ни мечти крилати

за бъдеще, обсипано с звезди?

Дали на рамото си ще усетим някога

ръката, създадена от мисълта,

че въпреки несгодите в живота,

все някога ще дойде ден,

когато с усмивка слънцето ще ни дари?

Дали не ще подминем любовта,

облечена във чужда болка?

Дали надеждата, останала в сърцата ни,

ще ни спаси от нас самите?

Дали?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартина Вичева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Винаги се намира надежда.
    Дали ще се случи,не знам.
    В себе си носиш изглежда
    вяра много,истински плам

    Поздрав и усмивка

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...