11.08.2006 г., 21:43

Дали?...

990 0 1

По покривите пробягва надеждата,

че утрото ще ни погали пак

с лъчите си от нежна красота.

Дали отново ще се срещнем с щастието,

което носи ни мечти крилати

за бъдеще, обсипано с звезди?

Дали на рамото си ще усетим някога

ръката, създадена от мисълта,

че въпреки несгодите в живота,

все някога ще дойде ден,

когато с усмивка слънцето ще ни дари?

Дали не ще подминем любовта,

облечена във чужда болка?

Дали надеждата, останала в сърцата ни,

ще ни спаси от нас самите?

Дали?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Вичева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Винаги се намира надежда.
    Дали ще се случи,не знам.
    В себе си носиш изглежда
    вяра много,истински плам

    Поздрав и усмивка

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...