21 мар. 2007 г., 21:45

Дали?...

807 0 5
Уж цветни сънища сънувам,
а розовото ми убягва.
Уж все се смея и лудувам,
а нещо шапката ме стяга.

Дали пък не е от сезона,
или от пусто безпаричие?
Дали от туй, че време гоня
и все нанейде съм затичана?

Дали че нервите ми късат
тез мойте двама малчугани,
или съпругът ми, че ръси
все разни глупости банални?

Или от "скъпата" свекърва?
Тя все мърмори и мърмори,
все много знае, все е първа,
не и дотегна с мен да спори.

Не знам, но шапката ме стяга.
Загубих розовото детство
и детският ми смях избяга,
а все мечтая за вълшебства.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Вангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Карай без розовото, Нели!!! Има и други топли цветове.
    Поздрави!!!

  • Случване желая на всичко,което е останало неизказано!

  • Хайде какво чакаш?
    Махай шапката и бягай!
    Хубав стих!
    Поздрав!
  • Сваляй я тази шапка, че и мен ме застяга от нея.
    А розовото е вътре дълбоко в теб, вярвам го!
    Поздравления!
  • Моля те,изхвърли я тази шапка и си догони смеха!!!Синовете като ти скъсат нервите после няма да имаш никакви нерви.На мъжа ти му купи тълковен речник.На свекърва си кажи,че е толкова сладичка като почне да мърморка,че ти иде да я изпапкаш.Това е.Почвай да мечтаеш!!!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...