20 сент. 2005 г., 22:16

Дали

1.5K 0 10
Дали ако счупя
уплахата в златното "да",
по-сигурен
ти ще направиш
за мен този полет?
Признавам си,
никога в тези места
не успях
да стъпя,
те тъй са ми чужди
и пълни с условия.
А също са собственост
нечия,
как да вървиш?
Забрана те следва
на всяка удобна пътечка
и много очи,
и езици,
и камъни,
виж,
остана ли нещо,
което не ни е насреща?
А искам да виждаш във мен
само смела жена,
понесла за теб
всички следващи хода
одумки.
Но пак се боя,
че когато изправят ме там,
не ще се намериш
да спреш боя с камъни
в скулите.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дими Фильова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...