20.09.2005 г., 22:16

Дали

1.5K 0 10
Дали ако счупя
уплахата в златното "да",
по-сигурен
ти ще направиш
за мен този полет?
Признавам си,
никога в тези места
не успях
да стъпя,
те тъй са ми чужди
и пълни с условия.
А също са собственост
нечия,
как да вървиш?
Забрана те следва
на всяка удобна пътечка
и много очи,
и езици,
и камъни,
виж,
остана ли нещо,
което не ни е насреща?
А искам да виждаш във мен
само смела жена,
понесла за теб
всички следващи хода
одумки.
Но пак се боя,
че когато изправят ме там,
не ще се намериш
да спреш боя с камъни
в скулите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дими Фильова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...