20.09.2005 г., 22:16

Дали

1.5K 0 10
Дали ако счупя
уплахата в златното "да",
по-сигурен
ти ще направиш
за мен този полет?
Признавам си,
никога в тези места
не успях
да стъпя,
те тъй са ми чужди
и пълни с условия.
А също са собственост
нечия,
как да вървиш?
Забрана те следва
на всяка удобна пътечка
и много очи,
и езици,
и камъни,
виж,
остана ли нещо,
което не ни е насреща?
А искам да виждаш във мен
само смела жена,
понесла за теб
всички следващи хода
одумки.
Но пак се боя,
че когато изправят ме там,
не ще се намериш
да спреш боя с камъни
в скулите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дими Фильова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...