20 окт. 2008 г., 02:50

Дали

787 0 13
Дали
 
                        Дали Бетина?

Спирам пред един странен портрет,
гледам го, от долу нагоре,
тънки мустачки, коцкар напет!
Хаста ла виста сеньоре!

Очите му, тигри сиамски ръмжат,
до него две плахи жирафки,
от горе надолу птици кръжат,
изобщо не е за оплакване!

Доста се бави, казва видимо с радост,
е, рано или късно, всеки е тука,
как съм в анфас, на яве във Прадо?
Макар, че на мен (хич) не ми пука!

Ставаш! му казвам, Голяма Рептилия!
А той си потрива ръцете,
аз съм, (пъчи се) от великите най-великия!
От мен скромност недейте търсете!

26.12.2007  00:40 СЕТ Lululand

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ми Ки Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...