Oct 20, 2008, 2:50 AM

Дали

  Poetry » Other
785 0 13
Дали
 
                        Дали Бетина?

Спирам пред един странен портрет,
гледам го, от долу нагоре,
тънки мустачки, коцкар напет!
Хаста ла виста сеньоре!

Очите му, тигри сиамски ръмжат,
до него две плахи жирафки,
от горе надолу птици кръжат,
изобщо не е за оплакване!

Доста се бави, казва видимо с радост,
е, рано или късно, всеки е тука,
как съм в анфас, на яве във Прадо?
Макар, че на мен (хич) не ми пука!

Ставаш! му казвам, Голяма Рептилия!
А той си потрива ръцете,
аз съм, (пъчи се) от великите най-великия!
От мен скромност недейте търсете!

26.12.2007  00:40 СЕТ Lululand

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ми Ки All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...