19 дек. 2008 г., 23:29

Дали?...

1.2K 0 3
Уверен, весел и усмихнат,
от трудности, неволи неподтиснат.
Живее той мечтаните си дни?
Но дали? Но дали?!

Безчувствен и непримирим,
за някой огън, за други дим.
А казват, по-добър е бил преди.
Но дали? Но дали?!

А дали на него толкоз стига?
Дали не иска още да постига?
Избран бил дълъг път да извърви?
Но дали? Но дали?!

И кой го него истински познава?
И кой доброто в него оценява?
На него се не случва да тъжи.
Но дали? Но дали?!

А може би той сам не знае,
за чувства, що дълбоко в сърце тае.
Ще ги открие, когато истински го заболи.
Но дали? Но дали?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламен Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ми надали ... ти сам си го казваш Интересен стих някак ми допадна
  • Има още място на стената...
  • е т'ва е лофчето .... много хубаво стихотворение и все пак да се отбележи, че е сефтето вдигаш си летвата много високо още от самото начало

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...