Dec 19, 2008, 11:29 PM

Дали?... 

  Poetry » Phylosophy
865 0 3
Уверен, весел и усмихнат,
от трудности, неволи неподтиснат.
Живее той мечтаните си дни?
Но дали? Но дали?!

Безчувствен и непримирим,
за някой огън, за други дим.
А казват, по-добър е бил преди.
Но дали? Но дали?!

А дали на него толкоз стига?
Дали не иска още да постига?
Избран бил дълъг път да извърви?
Но дали? Но дали?!

И кой го него истински познава?
И кой доброто в него оценява?
На него се не случва да тъжи.
Но дали? Но дали?!

А може би той сам не знае,
за чувства, що дълбоко в сърце тае.
Ще ги открие, когато истински го заболи.
Но дали? Но дали?!

© Пламен Иванов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ми надали ... ти сам си го казваш Интересен стих някак ми допадна
  • Има още място на стената...
  • е т'ва е лофчето .... много хубаво стихотворение и все пак да се отбележи, че е сефтето вдигаш си летвата много високо още от самото начало
Random works
: ??:??