24 дек. 2007 г., 01:02

Дали... 

  Поэзия » Философская
840 0 20
Таи душа ми вяра свръхестествена.
Разумно търси път за сбъдване.
Превръща се във ново намерение.
И идва в ранен час, от мен загърната.
Случайно се усмихвам и безгрижно
подритвам своите илюзии немирни.
С лукави карти искат да играят,
дали ще имат шанс, с Живота да живеят!?
Дали ще стенат в прераждане ужасно
или пък "разпнати" в мъки Християнски!?
Нарочно се усмихвам с Вяра и Надежда
за свят неравнодушен, за свят Божествен! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Все права защищены

Предложения
: ??:??