18 февр. 2008 г., 21:49

дали ще мога...

959 0 0
За него
Не мога да приема,
че теб те няма вече,
не мога да приема,
че никога повече няма да те има!

Не мога да си простя, че
не можах на време за изневярата да ти простя,
не мога да продължа напред,
мина само ден, боли ме!

Мило, ако има рай,
може бе там ще се срещнем,
жалко, че не вярвам в илюзии,
едно знам, теб те няма, не ще да се огледам
вече в очите ти!

Не ще усетя топлите ти длани,
не ще се гушна в теб,
от всичко предпазена,
не ще чуя гласа ти - колко ми липсваш!

Думите ми стават прах,
не намирам в нищичко утеха,
не намирам сили да живея,
празно е... така се чувствам!

Някак всичко ми е безразлично,
някак дори да дишам нямам нужда,
някак чувствам се като жив призрак,
дали ще успея да го проумея!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...