Feb 18, 2008, 9:49 PM

дали ще мога...

  Poetry » Love
961 0 0
За него
Не мога да приема,
че теб те няма вече,
не мога да приема,
че никога повече няма да те има!

Не мога да си простя, че
не можах на време за изневярата да ти простя,
не мога да продължа напред,
мина само ден, боли ме!

Мило, ако има рай,
може бе там ще се срещнем,
жалко, че не вярвам в илюзии,
едно знам, теб те няма, не ще да се огледам
вече в очите ти!

Не ще усетя топлите ти длани,
не ще се гушна в теб,
от всичко предпазена,
не ще чуя гласа ти - колко ми липсваш!

Думите ми стават прах,
не намирам в нищичко утеха,
не намирам сили да живея,
празно е... така се чувствам!

Някак всичко ми е безразлично,
някак дори да дишам нямам нужда,
някак чувствам се като жив призрак,
дали ще успея да го проумея!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...