Донята (Елза Тодорова)
18 45
1 февр. 2022 г., 11:13

Дали ще му е топло 

  Поэзия » Другая
603 3 6

Обадих се веднъж на мама
относно тежкия обрат,
че лекар позвъни ми рано:
"Почина малкият Ви брат.

 

Оставил ни е този номер
Лице сте Вие за контакт.
Не можем да помогнем много...
При нужда позвънете пак."

 

"Достатъчно, мерси!", им казах.
Не спрях да плача с часове.
Зловещо трудно се оказа
да изрека: "Смъртта го взе.

 

Ах, колко те обичам, мамо!
Ще минем силни през това.
Да можем да преглътнем само,
без време счупена съдба...."

 

Мълча! Не плака! Не говори!
Последва ден като кошмар.
И опело, ковчег и хора
говореха, досущ шамар:

 

"Редица тук сме се събрали,
дошли сме всички, погледни!
Цветенца четни сме набрали,
с' земята за да го сгодим".

 

Премина ден със много съ́лзи.
"Облякохме му къс ръкав!",
отрони мама не след дълго
без грам омраза и без гняв.

 

Не мислеше дали го няма
и не презря живота подъл.
Тревогата ѝ най-голяма
бе там дали ще му е топло.

© Елза Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Татяна и Петър, благодаря ви за думите. Поне се оказва вярно това за споделената болка.
  • Хубаво е, че сте намерили начин, по който да изливате мъката от душата си, Елза!
    Това е присъщо за творците!
  • Това е достатъчно, ако някога е... Казват, че времето лекувало. Според мен така им се иска, понеже човек не е устроен да живее със смъртта. Човек има нужда да забрави сега, за да си спомни после.
  • Благодаря ви! Опасявах се, че е прекалено буквално. Но когато тази емоция узрее, ще опиша и още нюанси от нея.
  • Много силно и емоционално. Думите наистина са излишни.
  • Трудно се коментира подобна творба...
    Изобщо...трудно е човек да напише...нещо...
    Още по-трудно е да се сътвори...
    Прегръдка, Елза..💝
Предложения
: ??:??