Дали ще му е топло
Обадих се веднъж на мама
относно тежкия обрат,
че лекар позвъни ми рано:
"Почина малкият Ви брат.
Оставил ни е този номер
Лице сте Вие за контакт.
Не можем да помогнем много...
При нужда позвънете пак."
"Достатъчно, мерси!", им казах.
Не спрях да плача с часове.
Зловещо трудно се оказа
да изрека: "Смъртта го взе.
Ах, колко те обичам, мамо!
Ще минем силни през това.
Да можем да преглътнем само,
без време счупена съдба...."
Мълча! Не плака! Не говори!
Последва ден като кошмар.
И опело, ковчег и хора
говореха, досущ шамар:
"Редица тук сме се събрали,
дошли сме всички, погледни!
Цветенца четни сме набрали,
с' земята за да го сгодим".
Премина ден със много съ́лзи.
"Облякохме му къс ръкав!",
отрони мама не след дълго
без грам омраза и без гняв.
Не мислеше дали го няма
и не презря живота подъл.
Тревогата ѝ най-голяма
бе там дали ще му е топло.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елза Тодорова Все права защищены
