9 мар. 2024 г., 09:58

Дали ще те забравя?

1.3K 13 22

Мъдреците казват, че „три източника имат влеченията на човека: душата, разума и тялото. Влечението на душата поражда приятелството. Влечението на ума поражда уважението. Влечението на тялото поражда желанието. Съединяването на трите влечения ражда любовта.”

 

Да те забравя?! Не! Не мога!
Затворя ли очи и си пред мен.
Усмивката ти връща вяра в Бога,
нощта превръща в светъл ден.

 

Умът ми тихо ме успокоява
и казва карай, продължи,
но пък сърцето изкрещява...
Къде отиваш?! Остани!

 

И огънят от вътре ме изгаря,
от мен остава само пепелта,
в която пак живота се заражда
и като Феникс се издига любовта.

 

А любовта е изградена
от тяло, разум и душа.
На всичко живо е вменена
да търси я през вечността.

 

И няма лакмус да измерим  
до колко истинска е тя.
Мерило няма да намерим
то скрито е в нашата душа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мом Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

5 место

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Людмила.
  • Много хубаво!
  • Има неща които не се забравят.
  • Филка, благодаря, че добави този стих в любими.
  • Ивита, благодаря, че ме подкрепи. Желая ти вдъхновение.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...