Най-важни са онези тихи думи,
които сме изрекли на раздяла –
щом с някого до смърт сме се целували,
голямата любов си струва –
цялата.
Добромир Банев
Една паница леща между двама ни.
И нито свещи, нито преамбюл.
Прелюдия към извървяна вечност,
покрила ръбовете си с прокъсан тюл.
И повече от теб не ще да взема.
И не остана комка от винòто в мен.
Мушица само в ъгъла простенва.
Не я убивай! Може да е за кадем.
Преядохме ли с романтични вèчери?
Препихме ли с мечтани светове?
Насреща си, а в мислите ти шетат
различни пагубници. Не една и две.
Седя насреща ти, уж гледам в тебе,
с когото беше радост всеки миг.
И още е! Но вижда ми се непотребно
присъствието ми във твоите очи.
Да доядем вечерята. Студена каша
от лепнещи по гърлото сълзи.
Не е била и няма да е наша
онази вечност, от която ще боли.
© Сърцевина Все права защищены
онази вечност, от която ще боли"
Всъщност, боли от несбъдването.
Ако се беше сбъднала "оная вечност", щеше да е щастие, а не болка...
Хубаво начало, Метличина!
Очаквам творбите ти.