Mar 10, 2015, 11:34 PM  

Дали си струва 

  Poetry » Other
539 0 8

                                                                  Най-важни са онези тихи думи,
                                                                  които сме изрекли на раздяла –
                                                                  щом с някого до смърт сме се целували,
                                                                  голямата любов си струва –

                                                                  цялата.

                                                                                                            Добромир Банев

 

Една паница леща между двама ни.
И нито свещи, нито преамбюл.
Прелюдия към извървяна вечност,
покрила ръбовете си с прокъсан тюл.

 

И повече от теб не ще да взема.
И не остана комка от винòто в мен.
Мушица само в ъгъла простенва.
Не я убивай! Може да е за кадем.

 

Преядохме ли с романтични вèчери?
Препихме ли с мечтани светове?
Насреща си, а в мислите ти шетат
различни пагубници. Не една и две.

 

Седя насреща ти, уж гледам в тебе,
с когото беше радост всеки миг.
И още е! Но вижда ми се непотребно
присъствието ми във твоите очи.

 

Да доядем вечерята. Студена каша
от лепнещи по гърлото сълзи.
Не е била и няма да е наша
онази вечност, от която ще боли.

© Сърцевина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "Не е била и няма да е наша
    онази вечност, от която ще боли"

    Всъщност, боли от несбъдването.
    Ако се беше сбъднала "оная вечност", щеше да е щастие, а не болка...

    Хубаво начало, Метличина!
    Очаквам творбите ти.
  • Браво! Почувствах тоя стих с всяка фибра!
  • Браво, браво! Личи си, че работите с думите отлично!Бих казала, че имате богат опит, дори собствен стил!
  • Добре дошла!
  • "Дали си струва"?...

    "Да доядем вечерята. Студена каша
    от лепнещи по гърлото сълзи.
    Не е била и няма да е наша
    онази вечност, от която ще боли."

    Болезнен стих, изпълнен със силни изрази...и отговори
  • "Да доядем вечерята, студена каша
    от лепнещи по гърлото сълзи.
    Не е била и няма да е наша
    онази вечност, от която ще боли."
    Не е била писана тази любов, Жалко. Харесах!
  • Интересна поетика. Впечатлен съм. Трябва несъмнено майсторство, за да се напипа изразност като:

    "Насреща си, а в мислите ти шетат
    различни пагубници. Не една и две."

    Това не всеки го може.

    Чудесно поетично ОКО - встъпление-финал:

    "Една паница леща между двама ни. И нито свещи, нито преамбюл.
    Прелюдия към извървяна вечност, покрила ръбовете си с прокъсан тюл...
    Да доядем вечерята. Студена каша от лепнещи по гърлото сълзи.
    Не е била и няма да е наша онази вечност, от която ще боли."

    Поздравление, Енигматична!

    Едно нещо обаче, ме учудва. Кой можа да постави ниска оценка на този великолепен текст? Ще поправя стореното /в границите на регламента/.
  • Тъжна и болезнена истина след отминалата вече любов.
    За съжаление случват се и такива работи!

    Нека да не забравяме, че не сме били достатъчно силни да се преборим за любовта си. Всяко нещо трябва да се отвоюва!
    Поздрав и по-ведро настроение!
Random works
: ??:??