10.03.2015 г., 23:34  

Дали си струва

710 0 8

                                                                  Най-важни са онези тихи думи,
                                                                  които сме изрекли на раздяла –
                                                                  щом с някого до смърт сме се целували,
                                                                  голямата любов си струва –

                                                                  цялата.

                                                                                                            Добромир Банев

 

Една паница леща между двама ни.
И нито свещи, нито преамбюл.
Прелюдия към извървяна вечност,
покрила ръбовете си с прокъсан тюл.

 

И повече от теб не ще да взема.
И не остана комка от винòто в мен.
Мушица само в ъгъла простенва.
Не я убивай! Може да е за кадем.

 

Преядохме ли с романтични вèчери?
Препихме ли с мечтани светове?
Насреща си, а в мислите ти шетат
различни пагубници. Не една и две.

 

Седя насреща ти, уж гледам в тебе,
с когото беше радост всеки миг.
И още е! Но вижда ми се непотребно
присъствието ми във твоите очи.

 

Да доядем вечерята. Студена каша
от лепнещи по гърлото сълзи.
Не е била и няма да е наша
онази вечност, от която ще боли.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сърцевина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Не е била и няма да е наша
    онази вечност, от която ще боли"

    Всъщност, боли от несбъдването.
    Ако се беше сбъднала "оная вечност", щеше да е щастие, а не болка...

    Хубаво начало, Метличина!
    Очаквам творбите ти.
  • Браво! Почувствах тоя стих с всяка фибра!
  • Браво, браво! Личи си, че работите с думите отлично!Бих казала, че имате богат опит, дори собствен стил!
  • Добре дошла!
  • "Дали си струва"?...

    "Да доядем вечерята. Студена каша
    от лепнещи по гърлото сълзи.
    Не е била и няма да е наша
    онази вечност, от която ще боли."

    Болезнен стих, изпълнен със силни изрази...и отговори

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...