gasenica (Гъсеница)
49 287
18 окт. 2013 г., 10:06

Дали съм нормална? 

  Поэзия » Другая
931 0 20

Не знам каква е мойта диагноза -

шизофрения, аутизъм

или безкрайна самота?

Докога все ще търси, 

провокира ме с въпроси

тази моя сбъркана душа?!

Дали ще си замина от болест нелечима 

или просто ще се самоубия?

Какво съм? Защо съм? И имам ли душа?

Не зная, 

но търся отговора на въпроса,

като отшелник в пустошта.

Не зная дали съм нормална, 

дали има други като мен

и може би това най ми пречи

да срещна новия ден!

© Гъсеница Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Жени за топлите думи!
  • ако ти не си нормална, значи и аз не съм....пък смятам, че и двете сме си съвсем наред...Прочетох те! Великолепни стихове! Радвам се, че се отби при мен и така имах възможност да прочета стиховете ти!!! нормални сме...Поздрави!
  • Искате да свирите на мен?
    Държите се сякаш познавате
    всички дупчици на ума и сърцето ми.
    Искате да изтръгнете
    скрития звук на тайната ми,
    да ме просвирите от най-ниската
    до най-високата ми ноти?
    Не!
    За какъвто щете
    инструмент ме смятайте -
    можете да ме разстроите,
    но не и да свирите на мен!

    О, в такава нощ минава само трамвай,
    като последна стража.
    Последен звън и друго няма.
    Сега и аз мога да ви кажа.

    Във спор със свойта млада памет
    един връстник на всяка младост,
    съвременен объркан Хамлет
    пресича сред нощта площада.

    О, все още крачи Хамлет в мрака,
    трепери от студа среднощен,
    по дънки и със тънко яке
    той чака своя знак все още.

    Сред булевардите се вглежда
    във непознатия прозорец.
    Там будна е една надежда,
    там някой днес ще му отвори.

    Къде момче, сега отиваш
    и наш'те сънища тревожиш?
    Дали все още Хамлет жив е -
    средновековно невъзможен?...

    О, в такава нощ минава само
    трамвай, като последна стража.
    Последен звън и друго няма.
    Какво не мога да ви кажа?

    Дали все още Хамлет жив е?
    Дали все още се тревожи?
    Да бъде или да не бъде -
    средновековно невъзможен...
    "Щурците" - "Хамлет" 1984
  • приеми душата като приятел - не можеш я разбра. не чакай и другите да я разберат. не е и нужно - просто си прекарвайте добре съвместно.
  • Благодаря, Митко!
  • Всеки носи един Хамлет в себе си. Но, отговор все ще се намери, който да събере късчетата от...въпроси. Поздрав!
  • Ани, благодаря ти. А на мейла ще ти пиша за това как се почувствах. Гушкам си те!
  • О, даааа, със сигурност!
  • Ели, благодаря ти, мила. Подавам ти ръката си с най-голямо удоволствие.Гуш и от мен! А хлебарката май наистина е гладна, не се спира!
  • Не се тревожи, повечето от нас си задават този въпрос! И не си поставяй диагноза, ще ти я постави времето!
  • Ами да, тук всички сме такива, ...така че споко, с теб сме!
  • Разкъсвам се на хиляди парченца и не зная дали изобщо самата аз се харесвам. Начинът не съм го избирала, не знам дали върши работа, това просто е в мен, Стефане.
  • Търсиш, и си задаваш въпроси.
    Тоя е начинът!
  • Взела писалка в ръка, за да запише преминаваща мисъл и стих. Усмихната, когато никак не й се усмихва. Това съм аз. Кети, благодаря ти. Прегръщам те и аз!
  • Търсиш, мислиш, съмняваш се - значи си жива, че душата ти е чиста! Прегръдка от мен!
  • Трудна. Объркана. Странна. Луда.
    Скрита зад усмивките. Зад истеричните изблици. Там, в нощите, през които не спя, а разказвам за себе си. Търся себе си. Миночка, Санвали, благодаря ви, момичета!
  • След като търсиш отговори имаш Душа! Наред си мила. Поздрав и от мен!
  • Много си нормална,
    но живиеем в ненормален свят...

    Поздрав!
  • Вальо, благодаря ти за топлите думи. Радвам се, че си до мен! Хубав да бъде и твоят ден + една прегръдка от мен!
  • Хей, Дони, от теб по-нормална няма и не може да има в този объркан свят! Светъл ден!
Предложения
: ??:??