18 oct 2013, 10:06

Дали съм нормална?

  Poesía » Otra
1.3K 0 20

Не знам каква е мойта диагноза -

шизофрения, аутизъм

или безкрайна самота?

Докога все ще търси, 

провокира ме с въпроси

тази моя сбъркана душа?!

Дали ще си замина от болест нелечима 

или просто ще се самоубия?

Какво съм? Защо съм? И имам ли душа?

Не зная, 

но търся отговора на въпроса,

като отшелник в пустошта.

Не зная дали съм нормална, 

дали има други като мен

и може би това най ми пречи

да срещна новия ден!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гъсеница Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Жени за топлите думи!
  • ако ти не си нормална, значи и аз не съм....пък смятам, че и двете сме си съвсем наред...Прочетох те! Великолепни стихове! Радвам се, че се отби при мен и така имах възможност да прочета стиховете ти!!! нормални сме...Поздрави!
  • Искате да свирите на мен?
    Държите се сякаш познавате
    всички дупчици на ума и сърцето ми.
    Искате да изтръгнете
    скрития звук на тайната ми,
    да ме просвирите от най-ниската
    до най-високата ми ноти?
    Не!
    За какъвто щете
    инструмент ме смятайте -
    можете да ме разстроите,
    но не и да свирите на мен!

    О, в такава нощ минава само трамвай,
    като последна стража.
    Последен звън и друго няма.
    Сега и аз мога да ви кажа.

    Във спор със свойта млада памет
    един връстник на всяка младост,
    съвременен объркан Хамлет
    пресича сред нощта площада.

    О, все още крачи Хамлет в мрака,
    трепери от студа среднощен,
    по дънки и със тънко яке
    той чака своя знак все още.

    Сред булевардите се вглежда
    във непознатия прозорец.
    Там будна е една надежда,
    там някой днес ще му отвори.

    Къде момче, сега отиваш
    и наш'те сънища тревожиш?
    Дали все още Хамлет жив е -
    средновековно невъзможен?...

    О, в такава нощ минава само
    трамвай, като последна стража.
    Последен звън и друго няма.
    Какво не мога да ви кажа?

    Дали все още Хамлет жив е?
    Дали все още се тревожи?
    Да бъде или да не бъде -
    средновековно невъзможен...
    "Щурците" - "Хамлет" 1984
  • приеми душата като приятел - не можеш я разбра. не чакай и другите да я разберат. не е и нужно - просто си прекарвайте добре съвместно.
  • Благодаря, Митко!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...