18.10.2013 г., 10:06

Дали съм нормална?

1.3K 0 20

Не знам каква е мойта диагноза -

шизофрения, аутизъм

или безкрайна самота?

Докога все ще търси, 

провокира ме с въпроси

тази моя сбъркана душа?!

Дали ще си замина от болест нелечима 

или просто ще се самоубия?

Какво съм? Защо съм? И имам ли душа?

Не зная, 

но търся отговора на въпроса,

като отшелник в пустошта.

Не зная дали съм нормална, 

дали има други като мен

и може би това най ми пречи

да срещна новия ден!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гъсеница Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Жени за топлите думи!
  • ако ти не си нормална, значи и аз не съм....пък смятам, че и двете сме си съвсем наред...Прочетох те! Великолепни стихове! Радвам се, че се отби при мен и така имах възможност да прочета стиховете ти!!! нормални сме...Поздрави!
  • Искате да свирите на мен?
    Държите се сякаш познавате
    всички дупчици на ума и сърцето ми.
    Искате да изтръгнете
    скрития звук на тайната ми,
    да ме просвирите от най-ниската
    до най-високата ми ноти?
    Не!
    За какъвто щете
    инструмент ме смятайте -
    можете да ме разстроите,
    но не и да свирите на мен!

    О, в такава нощ минава само трамвай,
    като последна стража.
    Последен звън и друго няма.
    Сега и аз мога да ви кажа.

    Във спор със свойта млада памет
    един връстник на всяка младост,
    съвременен объркан Хамлет
    пресича сред нощта площада.

    О, все още крачи Хамлет в мрака,
    трепери от студа среднощен,
    по дънки и със тънко яке
    той чака своя знак все още.

    Сред булевардите се вглежда
    във непознатия прозорец.
    Там будна е една надежда,
    там някой днес ще му отвори.

    Къде момче, сега отиваш
    и наш'те сънища тревожиш?
    Дали все още Хамлет жив е -
    средновековно невъзможен?...

    О, в такава нощ минава само
    трамвай, като последна стража.
    Последен звън и друго няма.
    Какво не мога да ви кажа?

    Дали все още Хамлет жив е?
    Дали все още се тревожи?
    Да бъде или да не бъде -
    средновековно невъзможен...
    "Щурците" - "Хамлет" 1984
  • приеми душата като приятел - не можеш я разбра. не чакай и другите да я разберат. не е и нужно - просто си прекарвайте добре съвместно.
  • Благодаря, Митко!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...