29 нояб. 2023 г., 06:21

Дали те измислих

883 0 0

Аз те измислих,

дори те сънувах,

и някак наивно

за тебе бленувах.

Не бързах, не търсех,

а просто се губех,

във дните безкрайни

и в нощи незнайни.

Така си вървеше

животът подрумен,

сивеещо равен,

монотонно, разумен.

После невярващо

 нещо се случи,

с теб се докоснах,

познах те без думи,

Аз те измислих,

но днес не сънувам,

поглеждам те нежно,

в света ми разбуден,

И нощите светят

някак различно,

в съзвучие шепнат

как ти ми се случи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...