Аз те измислих,

дори те сънувах,

и някак наивно

за тебе бленувах.

Не бързах, не търсех,

а просто се губех,

във дните безкрайни

и в нощи незнайни.

Така си вървеше

животът подрумен,

сивеещо равен,

монотонно, разумен.

После невярващо

 нещо се случи,

с теб се докоснах,

познах те без думи,

Аз те измислих,

но днес не сънувам,

поглеждам те нежно,

в света ми разбуден,

И нощите светят

някак различно,

в съзвучие шепнат

как ти ми се случи.