23 нояб. 2010 г., 19:21

Дали ти напомних?

753 0 0

Мисли отключиха минало време,

копнеж се измъкна тайно от там,

моята същност престана да дреме

и мостът от чувства протегна се сам.

 

Зад ъгъла тъмен спомен надникна,

желание скрито в кръвта закипя,

бисерен ручей в очите ми бликна,

сърцето ми лудо пак затуптя.

 

Понесе се, сякаш е лъч в тъмнината,

прониза я, търсещ теб във нощта,

сякаш е писък, раздрал тишината,

откъснал се с болка от мойта душа.

 

Там, през прозореца в тихата стая,

гледаш във тъмното, свъсил лице,

нещо проблесна, сякаш те смая,

дали ти напомних, че имаш сърце?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...