Дали ти напомних?
Мисли отключиха минало време,
копнеж се измъкна тайно от там,
моята същност престана да дреме
и мостът от чувства протегна се сам.
Зад ъгъла тъмен спомен надникна,
желание скрито в кръвта закипя,
бисерен ручей в очите ми бликна,
сърцето ми лудо пак затуптя.
Понесе се, сякаш е лъч в тъмнината,
прониза я, търсещ теб във нощта,
сякаш е писък, раздрал тишината,
откъснал се с болка от мойта душа.
Там, през прозореца в тихата стая,
гледаш във тъмното, свъсил лице,
нещо проблесна, сякаш те смая,
дали ти напомних, че имаш сърце?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Георгиева Всички права запазени