Мисли отключиха минало време,

копнеж се измъкна тайно от там,

моята същност престана да дреме

и мостът от чувства протегна се сам.

Зад ъгъла тъмен спомен надникна,

желание скрито в кръвта закипя,

бисерен ручей в очите ми бликна,

сърцето ми лудо пак затуптя.

Понесе се, сякаш е лъч в тъмнината,

прониза я, търсещ теб във нощта,

сякаш е писък, раздрал тишината,

откъснал се с болка от мойта душа.

Там, през прозореца в тихата стая,

гледаш във тъмното, свъсил лице,

нещо проблесна, сякаш те смая,

дали ти напомних, че имаш сърце?