Дали защото...

Дали защото...

Дали защото нещо се обърка, аз не знам...

Чудовище хриптящо се възправи

от бездните бездънни на ужас и на мрак

Вилнеещо страшилище...

Чудовище!?

Или каквото там си ти.

Кой те създаде?

Защо те има,

и какво желаеш ти?

-         Нима не знаеш –

отговори то –

-   и нищо не разбрал си?!

        Защот` човек що има на земята, вече знай:

         Конецът близък е на този свят,

         Недей да ахкаш, не мога аз да вярвам, че не знайш:

Любов и радост,

творчество и мир,

приятелство, човечност

хармония и щедрост –

Туй всичко аз не бих изпепелил,

Но аз се храня със жълтици,

и друга гозба аз не бих приел,

а ти, наивник, вече знайш –

жълтиците души изпепеляват,

живота давят в смъртна хватка

деца продават в робство,

с килим от бомби те планетата застилат.

ХА-ХА-ХИ-ХИ-ХО!

Ужасно изнурен, от горестта сломен,

И страшно възмутен,

Възкликнах:

-          Кой Франкенщайн създал те е, чудовище от злост?!

 Отвърна то във яростната тишина:

-         На устните момински дъхът последен ще изпия,

Кръвта ще лоча аз, обезумял,

Недей да казваш, че не се досещаш вече:

Капитализмът аз съм, който се е развилнял!