6 авг. 2021 г., 23:12
Дамгосани души
С ръката си погалих слънчев лъч –
неволно сякаш спря се на дланта ми.
В полето бях, окичено със ръж,
приседнал покрай синори … и рани
от парещата жар на туй небе,
което непрестанно ни дамгосва.
За белезите няма лек дорде,
не вникнем във душа на някой просяк
Останаха ли сили, мойте дни
подвластни са на свръхвселенска воля?
В душата ми ехти едно „Поспри“ –
за късче свобода да се помоля!
неволно сякаш спря се на дланта ми.
В полето бях, окичено със ръж,
приседнал покрай синори … и рани
от парещата жар на туй небе,
което непрестанно ни дамгосва.
За белезите няма лек дорде,
не вникнем във душа на някой просяк
Останаха ли сили, мойте дни
подвластни са на свръхвселенска воля?
В душата ми ехти едно „Поспри“ –
за късче свобода да се помоля!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Данаил Таков Все права защищены
Предложения
-
-
С тобою я. Я все еще жива. Мне времени немножечко осталось. Но стынет уж дыхание на губах и сковывае...
-
Узреть в листочках всю планету, И край ночной, мчащий к рассвету. Узреть ночь в день, и день в ночи,...
-
Сегодня, значит, новый год. Кто знает что нам дальше ждёт? Вокруг солнца новый поворот. Сегодня праз...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
