...дано сълза отронят и за мене...
Превита, под дъждеца на пазара,
старица в черно пак цветя продава.
А може би не е и толкоз стара?
Къс син лазур в очите засиява.
В косите бели късен спомен свети,
в палто протрито, крехкото й тяло
самата заприличва ми на цвете,
от сто години слънце невидяло.
Прошепва ми: Купи си цвете, дъще,
за левче, два и Господ да ти върне...
Очи затварям...Бащината къща
и вятър доживял да ме прегърне...
Изкупих всичко. Живи и умрели,
с кокичетата пролет ще спомéне.
Очи лазурни – странно потъмнели,
дано сълза отронят и за мене...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
