23.02.2020 г., 13:48 ч.  

...дано сълза отронят и за мене... 

  Поезия » Друга
1329 17 26

Превита, под дъждеца на пазара,
старица в черно пак цветя продава.
А може би не е и толкоз стара?
Къс син лазур  в очите засиява.

 

В косите бели късен спомен свети,
 в палто протрито, крехкото й тяло
самата заприличва ми на цвете,
от сто години слънце невидяло.

 

Прошепва ми: Купи си цвете, дъще,
за левче, два и Господ да ти върне...
Очи затварям...Бащината къща
и вятър доживял да ме прегърне...

 

Изкупих всичко. Живи и умрели,
с кокичетата пролет ще спомéне.
Очи лазурни – странно потъмнели,

дано сълза отронят и за мене...

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??