Данък
Данък
Във едно горещо пладне,
под една вековна бука,
млад поет се скри на хладно
и съблече си сюртука.
Легна той, с ръце под шия,
взор притворил рецитира
за една мома в мошия,
цяла ода без да спира.
Ала думите не хранят,
иде вече икиндия.
Стихоплетството е данък
за сърцето на гидия.
В утрото ще се престори
на незначещ нищо просяк.
Щом в чифлика му отворят,
къшей хляб ще моли в проза.
Цвета Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвета Иванова Все права защищены
