Данък

24 ago 2015, 18:53

Poesía

417 0 6

Данък

Във едно горещо пладне,
под една вековна бука,
млад поет се скри на хладно
и съблече си сюртука.

Легна той, с ръце под шия,
взор притворил рецитира
за една мома в мошия,
цяла ода без да спира.

Ала думите не хранят,
иде вече икиндия.
Стихоплетството е данък
за сърцето на гидия.

В утрото ще се престори
на незначещ нищо просяк.
Щом в чифлика му отворят,
къшей хляб ще моли в проза.

Цвета Иванова

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Eva55 (Евелина Стоянова)

2015-08-29T13:44:01+03:00

Когато стомахът е пълен, на душата е весело...!!!
Tzvetna (Цвета Иванова)

2015-08-29T13:33:14+03:00

Благодаря на всички, които се спряха тук, от сърце!
maistora (Красимир Тенев)

2015-08-28T18:27:04+03:00

Да. Не всичко е поезия в тоя живот, за съжаление.
vladetoned (Владислав Недялков)

2015-08-25T09:24:19+03:00

Чудесно, Цвети! Красиви поетични образи, с лек фолклорен мотив, справила си се по възможно най-добрия начин.
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2015-08-24T19:30:46+03:00

"Ала думите не хранят"-де да можеха! Поздрав!
rocker (Велин)

2015-08-24T19:02:09+03:00

Страхотно си представила мечтанието и реалността! И сравнението им с поезията и прозата... Останах удивен! Поздрави!