Данък
Във едно горещо пладне,
под една вековна бука,
млад поет се скри на хладно
и съблече си сюртука.
Легна той, с ръце под шия,
взор притворил рецитира
за една мома в мошия,
цяла ода без да спира.
Ала думите не хранят,
иде вече икиндия.
Стихоплетството е данък
за сърцето на гидия.
В утрото ще се престори
на незначещ нищо просяк.
Щом в чифлика му отворят,
къшей хляб ще моли в проза.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
