Дарих си...
Дарих си щастие.
Обикновено.
Букетче
от приятелски сърца.
Завързах го със панделка красива,
извезана със множество слънца.
Дарих си обич.
Не голяма.
Но чиста като детската сълза.
Нарекох я със твойто име
и скътах си я в своята душа.
Дарих си вяра.
И надежда.
За утрешните, хубавите дни.
И се превърнах в светлината,
която с всичко вас ще ви дари.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Костов Все права защищены
разкошен стих Романтиче!!!
