30 сент. 2007 г., 22:15

Дарих си... 

  Поэзия
819 0 39

Дарих си щастие.
Обикновено.
Букетче
от приятелски сърца.
Завързах го със панделка красива,
извезана със множество слънца.

 
Дарих си обич.
Не голяма.
Но чиста като детската сълза.
Нарекох я със твойто име
и скътах си я в своята душа.

 
Дарих си вяра.
И надежда.
За утрешните, хубавите дни.
И се превърнах в светлината,
която с всичко вас ще ви дари.

© Христо Костов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??