DARK FUNERAL

Сънят ти – черен гарван,

от 7 копия смазан.

12 прокънати черепа го пазят

и всеки ден черни магии му правят.

Тече му кръвта,

Сякаш приижда смъртта.

Луната деня предвещава,

а суша вените смразява.

Кръвта обърнат пентаграм рисува,

а водата така се жадува...

2 обърнати кръста в страни

и мрака всичко покри.

И така вече 30я ден...

В този ужасяващ плен...

Не се чува нито „умри”,

нито дългоочакваното „прости”.

Дневния лъч като кръдец се прокрадва...

За да покаже, че виновния в огън пламва...

И ето кръстовете са в кръв обляни...

а думите dark funeral в близката скала са издълбани.

Истината в съдбата с кинжал се закова.

Не. Не плачете, това е само смъртта.

А пред смъртта всички са равни!

Ще тръгнеш по пътища с бодли посяни.

Ще вкусваш само солта от съзите си...

Тогава и да го мислиш, прокънат ще си...

Сега е момента, сега му мисли!

Или после в ада гори.

И пак ще кажеш. – "Глупост е това".

А може би е само мълва...

Не ми пука в какво вярваш,

и на кой се прекланяш.
Само казвам и повтарям...
а и после не аз решавам...

Казвам - МИСЛИ сега!

Защото, никой не казва "ПРОСТЕНО ТИ Е" просто така.
А и достигнеш ли края,

връщане назад няма.