5 мая 2007 г., 21:05

Давай, махай се! 

  Поэзия
778 0 3
Съсипваш ми живота.
Така и не разбра.
Не спирам аз да плача
и ти единствен носиш за това вина.
Обиди ме - не ще забравя аз това.
Удари ме - не ще го никога простя.
Намразих те
и ти единствен си виновен за това.
Давай, махай се!
Не искам да те виждам вече никога.
За мене ти боклук си,
а някога ми бе баща.
За мене ти не струваш,
а преди години беше всичко на света.
От думите ми ще те заболи, нали?
Или толкова безчувствен си,
че нищо не би могло да те рани.
Е, дано боли те!
Дано страдаш ти,
дано усетиш поне частица
от болката, която ти ми причини.

© Кари Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • !!!
    Много искренно!
    Написано с много чувство на яд!
    Да се надяваме той да се промени!
  • Има неща които времето не може да излекува.
    И това май е едно от тези неща.
  • Понякога и бащите прекаляват.Времето лекува.
    А може би и той съжалява.
Предложения
: ??:??