5 may 2007, 21:05

Давай, махай се! 

  Poesía
874 0 3
Съсипваш ми живота.
Така и не разбра.
Не спирам аз да плача
и ти единствен носиш за това вина.
Обиди ме - не ще забравя аз това.
Удари ме - не ще го никога простя.
Намразих те
и ти единствен си виновен за това.
Давай, махай се!
Не искам да те виждам вече никога.
За мене ти боклук си,
а някога ми бе баща.
За мене ти не струваш,
а преди години беше всичко на света.
От думите ми ще те заболи, нали?
Или толкова безчувствен си,
че нищо не би могло да те рани.
Е, дано боли те!
Дано страдаш ти,
дано усетиш поне частица
от болката, която ти ми причини.

© Кари Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • !!!
    Много искренно!
    Написано с много чувство на яд!
    Да се надяваме той да се промени!
  • Има неща които времето не може да излекува.
    И това май е едно от тези неща.
  • Понякога и бащите прекаляват.Времето лекува.
    А може би и той съжалява.
Propuestas
: ??:??