28 февр. 2019 г., 23:37

Давай, момче

929 0 0

Давай, момче

 

Сбогом, момче!

Знаеш ли, че

онзи ключ всъщност, ръждяса.

А хлябът вкусен,

който не вкуси,

вече напълно мухляса.

 

От много влага

любовта бяга.

Тя не обича сълзите.

Дали разбра,

че в таз игра

ти беше цар? На лъжите.

 

Лесно избяга-

премина прага,

през който не си и влизал.

Тръгвай на път

по своя път,

от който не си излизал.

 

Бягай, момче!

Теб те влече

зимният, северен вятър.

Вечно нехаещ,

спри да играеш

в провинциален театър.

 

Тръгвай на воля!

Твоята роля

е за театър прочут.

Само ти знаеш

как да играеш

главната роля. На шут.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мари Елен- Даниела Стамова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....