* * *
Розата
Розата в градината цъфти,
дава знак за блажени дни.
Слънцето над нея грей,
а любовта наоколо вирей.
До розата изправени АЗ и ТИ,
сбъдваме най-съкровени мечти:
Да бъдем с теб едно цяло,
пленени от любовната магия.
Да поставим ново начало,
начало на вечна любовна стихия.
Нека в целувки да се оплетем,
океан от тях да създадем.
Но когато настъпи нощта,
в сърцата ни остава само празнота.
Розата увяхнала е веч,
а любовта ни разсечена е с меч.
Слънцето веч е залязло,
омразата в сърцата е навлязла.
Тя празнотата там заема,
дори и спомена за любов превзема.
Трудно е вече розата да цъфне,
трудно е слънцето да я огрей.
Веднъж поробена от омразата,
любовта веч не живей!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мирослав Начев Все права защищены
